Честваме 399 години от смъртта на Свети Пимен Зографски

Пимен Зографски е канонизиран за светец от Православната църква и паметта му се почита на 3 ноември.

Той е роден през 1540 година в София със светско име Павел и починал 1620 г. в  Черепишкия манастир.

Като малък неговите родители го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и светото писание при зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква „Св.Великомъченик Георги”.

След като родителите и  наставникът му починали, Павел раздал имуществото си и се отправил към българския манастир в Атон. Там получил името Пимен. Зограф, монах и лечител, архитект и строител от края на ХVI и началото на ХVII в., Пимен е оставил богато наследство в църковното изкуство.

Когато станал на 55 години насън му се явил Св. Георги и му поръчал да се върне при народа си като духовен водач. Години наред Пимен обикалял България, проповядвал, строил и основавал храмове и манастири, като ги украсявал със стенописи. Посетил първо София и нейните околности, после в Южна България – Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, където посетил Видин, Силистра и други. Името на Пимен Зографски се среща в ктиторски надпис на Суходолския манастир. Надписът гласи „С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм „Рождество Богородично” започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромах Пимен в лето 1606 година Вукомир и Павел (ктитори)”.

Смята се също, че и стенописите в Планиничкия манастир „Св. Никола” в Западните покрайнини, в землището на село Бургаска Планиница, Царибродско, са също дело на Пимен Зографски и неговите ученици. Стенописите в манастирската черква в Курило, край София също се смятат за негови. Пимен е работил много в Западните покрайнини и като преписвач и миниатюрист.

Когато турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир, който някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Сърбия, отишли да донесат мощите му.

Близо четири века са изминали от времето, в което монахът Пимен от Зографския манастир е възстановявал изоставени и разрушени храмове в Софийска епархия и ги е изписвал. Стенописи, икони, нарисувани от него и следовниците му, които ставали все повече по дългите му пътища от Зографския манастир до Софийска епархия, до Видин, Доростоло-Червенска епархия, Черепишкия и Суходолския манастир, вдъхвали вяра и упование на стотици християни.

Светецът възражда от пепелищата разрушени, изоставени църкви и манастири, събира монаси за възродените свети обители, ученици, с които за кратко време украсява храмовете.

Св. Пимен Зографски достига по свой начин до величието на българския дух, жив и действен след три века османско владичество – дух, който трябва да бъде възроден и изявен. И той постига това, увлича свои ученици и следовници на ,,ползу роду". Запалва угасналите духовни огнища в своя роден край  Софийския, възстановява стари, гради и стенописва нови храмове, създава школа от свои ученици и следовници, разтваря широко вратите, трасира пътя за църковното изкуство на ХVIII и ХIХ в.

В своята ,,История славянобългарска" монахът Паисий Хилендарски поставя Пимен сред ,,просиялите български светци", повярвал в силата, в духа на своя поробен народ. ,,След много години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени във Видинската епархия в Суходолския манастир".

Пимен Зографски е канонизиран за светец и паметта му се чества на 3 ноември.

През 2020 г. ще отбележим 400 години от смъртта на този велик българин.

Мартин Христов и Ал. Панчев 5 а клас