26.02. - Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“ в 11 ОУ ,,Св. Пимен Зогграфски"

 Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Идеята на този ден е да се изрази неприемането на тормоз и насилие в училищетo.

За пръв път Денят на розовата фланелка е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис Прайс. Те се обличат в розово, за да символизират своята позиция и неприемане на тормоза в училище.

При откриването на учебната година в тяхното училище група по-големи ученици се подигравали и тормозили един деветокласник, че бил облечен с розово поло, докарвайки го до плач. На следващия ден Дейвид и Травис купили и раздали на съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозеното дете. Тази инициатива бързо става популярна сред учениците от други училища и държави.

Изследване върху здравето и поведението на децата в училищна възраст, проведено от Института за изследване на населението и човека в сътрудничество с УНИЦЕФ показва, че учениците в България са сред челните десет от общо 43 изследвани страни, засегнати от проблема „училищен тормоз“. Дискомфортът и отчуждението от училище, ниският успех и тормозът утвърждават рисковите поведения сред юношите.

Агресията, желанието за надмощие, избиването на комплекси, грешките на израстването не са от вчера. Но днес всичко изглежда и вероятно е много по-сериозно, с повече и по-чести сериозни последици заради големият отзвук, който всяка подобна проява получава.

„Славата“, която насилниците получават от негативните коментари по телевизията и в интернет ги кара да са все по-агресивни, все по-забележителни, за да се почувстват поне за малко значими. Защото детската агресия е точно това – отчаян крясък на системно пренебрегвано дете. Заклеймяването на по-буйните деца от най-ранна възраст като „лоши“, неадекватната спрямо съвременните деца учебна програма, неразбирането от страна на учители и родители трудна възраст, каквото е пубертета – всичко това води до ужасяващите сцени, на които ставаме свидетели.

Класовете и съучениците са умалено копие на обществото и средата, в която детето ще се движи като голямо. „Умалено“, но всъщност изопачено заради незрялата нервна система, бушуващите хормони и незнанието как да реагира детето в дадена ситуация. Като над една трета от всички ученици споделят, че са ставали поне веднъж обект на насилие или тормоз в училище, на физическа и вербална агресия, в рамките на една година.

147 години от обесването на Васил Левски

Образование семейство, младежки години 

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово, в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Родителите му имат пет деца – Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка.

Дядото на Левски по бащина линия е син или племенник на Тудур  Кръстилов, преписвач на „История славянобългарска“. Бащата на Левски Иван Кунчев (1808 – 1851) е буден и просветен среден занаятчия, занимаващ се с бояджийство и гайтанджийство. Запада материално, а по-късно е разорен поради злополучно поръчителство и нелоялност на неговия съдружник. Майка му Гина Василева Караиванова-Кунчева  е преселник заедно със семейството си от Сопот. Баща ѝ – Васил, е бил златар.

Васил Левски първоначално учи една година в килийното училище, а после във взаимното училище в Карлово

От 1852 г. е послушник при вуйчо си – архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. През 1852 – 1854 живее в местния метох и обикаля с вуйчо си за събиране на таксите, учи църковно пеене при Райно Попович и богослужение, пее в местния църковен хор.  Изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище

През лятото на 1858 г. се завръща в Карлово заедно с вуйчо си, който му поставя условие да се покалугери, за да бъде изпратен в Русия да се учи.  На 7 декември 1858 г. приема монашество и е ръкоположен с името Игнатий в Сопотския манастир. Служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861, когато взема решение да се посвети на революционната борба.

Революционна дейност  на Васил Левски

На 3 март 1862 г. вечерта напуска Карлово с коня на вуйчо си и отпътува за Пловдив, за да се сдобие с тескере. През София и Ниш се отправя към Белград, където се установява и се включва в Първата българска легия на Георги Раковски. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турския гарнизон в Белград получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения в Сърбия). Изпитва силно влияние от Георги Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание. Легията е разтурена. 

В края на 1862 заминава за Влашко, където пребивава в столицата Букурещ до 1863г. През пролетта на 1863 се завръща в България и се установява като певец в църквата в Карлово.

На 19 април 1864 г., навръх Великден, в присъствието на приятелите си хаджи Георги Попристов и Христо Пулев, сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент е мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.

От април 1864 до 1866 г. е учител. Като учител развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.

За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело в писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството. В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили.

 Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. До декември 1868 г. живее в Букурещ. Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев и техният съвместен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.

През 1868 Левски създава Вътрешна революционна организация, която просъществува до  1872 г. – ВРО. Основна нейна структурна единица е частният революционен комитет. Първият е основан в Плевен с препоръките и помощта на Данаил Попов. Следва изграждането на частни революционни комитети в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и др. Втората обиколка го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро, както мисли няколко месеца преди това. Съзира необходимостта от по-голяма подготовка на народа, осъществявана от революционни комитети, свързани организационно помежду си.

През 1873 година Левски е заловен край Къкринското ханче, Ловеч, и отведен в София, където издават бързо смъртната му присъда.

Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е последната присъда – под №15, издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г. Процесът завършва като комисията иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.

На 6/18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник.

В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва:

„Каквото съм правил, в полза народу е …“

Къде е гробът на В. Левски?

Според професор Николай Овчаров гробът на Левски е в църквата Света Петка Стара, която е под Софийската митрополия. Той добавя, че гробът няма как да е в подлеза на ЦУМ при св. Петка Самарджийска, както твърди  Ботевия четник Илия Джагаров. На cмъpтния cи одъp Илия споделя, че именно там е заpовено тялото на Дякона.

,,Изpовиx тpyпа на Левски заедно с Христо Хамбарков. Беше заровен на плитко. Мястото на гроба е църква ,,Св. Петка““, това са последните думи на Ботевия четник.

Други източници твърдят, че гробът е под паркомясто в столицата в центъра на София. 

Защо се е самоубила майката на Левски?

На малцина е известно, че поради глад, студ и лишения, майката на Левски се самоубива, гласи една от версиите за смъртта й. Това става на 27. 01. 1878 г. пет години след обесването на сина ѝ. Този срамен, тъжен и грозен факт, не е официално признат и по него ожесточено се спори. Гина Кунчева се хвърля в почти замръзналия кладенец на съседна на къщата си в Карлово улица.

Изготвили по материали от интернет: Калина  5 а клас, Диляна и Елена-Серафима  от 5 б клас