Той е роден през 1540 година в София със
светско име Павел и починал 1620 г. в
Черепишкия манастир.
Като малък неговите родители го дали да
се учи на писмо, иконопис, църковно пение и светото писание при зографския йеромонах
Тома, който служел тогава в древната градска църква „Св.Великомъченик Георги”.
След като родителите и наставникът му починали, Павел раздал
имуществото си и се отправил към българския манастир в Атон. Там получил името
Пимен. Зограф, монах и лечител, архитект и строител от края на ХVI и началото
на ХVII в., Пимен е оставил богато наследство в църковното изкуство.
Когато станал на 55 години насън му се
явил Св. Георги и му поръчал да се върне при народа си като духовен водач.
Години наред Пимен обикалял България, проповядвал, строил и основавал храмове и
манастири, като ги украсявал със стенописи. Посетил първо София и нейните
околности, после в Южна България – Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна
България, където посетил Видин, Силистра и други. Името на Пимен Зографски се
среща в ктиторски надпис на Суходолския манастир. Надписът гласи „С изволението на Отца и с помагането на Сина
и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм „Рождество Богородично” започна
се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромах Пимен в
лето 1606 година Вукомир и Павел (ктитори)”.
Смята се също, че и стенописите в
Планиничкия манастир „Св. Никола” в Западните покрайнини, в землището на село
Бургаска Планиница, Царибродско, са също дело на Пимен Зографски и неговите
ученици. Стенописите в манастирската черква в Курило, край София също се смятат
за негови. Пимен е работил много в Западните покрайнини и като преписвач и
миниатюрист.
Когато турски разбойници запалили
Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския
манастир, който някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия,
но сега се намира в Сърбия, отишли да донесат мощите му.
Близо четири века са изминали от времето, в
което монахът Пимен от Зографския манастир е възстановявал изоставени и разрушени
храмове в Софийска епархия и ги е изписвал. Стенописи, икони, нарисувани от
него и следовниците му, които ставали все повече по дългите му пътища от
Зографския манастир до Софийска епархия, до Видин, Доростоло-Червенска
епархия, Черепишкия и Суходолския манастир, вдъхвали вяра и
упование на стотици християни.
Светецът възражда от пепелищата разрушени,
изоставени църкви и манастири, събира монаси за възродените свети обители,
ученици, с които за кратко време украсява храмовете.
Св. Пимен Зографски достига по свой начин до
величието на българския дух, жив и действен след три века османско
владичество – дух, който трябва да бъде възроден и изявен. И той постига
това, увлича свои ученици и следовници на ,,ползу роду". Запалва
угасналите духовни огнища в своя роден край Софийския, възстановява
стари, гради и стенописва нови храмове, създава школа от свои ученици и
следовници, разтваря широко вратите, трасира пътя за църковното изкуство на
ХVIII и ХIХ в.
В своята ,,История славянобългарска" монахът Паисий Хилендарски
поставя Пимен сред ,,просиялите български светци", повярвал в силата, в
духа на своя поробен народ. ,,След много
години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени
във Видинската епархия в Суходолския манастир".
Пимен Зографски е канонизиран за светец и
паметта му се чества на 3 ноември.
През 2020 г. ще отбележим 400 години от
смъртта на този велик българин.
Мартин Христов и Ал. Панчев 5 а клас