Образование семейство, младежки години
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово, в семейството
на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Родителите му имат пет деца
– Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка.
Дядото на Левски по бащина линия е син или племенник на Тудур Кръстилов, преписвач на „История
славянобългарска“. Бащата на Левски Иван Кунчев (1808 – 1851) е буден и
просветен среден занаятчия, занимаващ се с бояджийство и гайтанджийство. Запада
материално, а по-късно е разорен поради злополучно поръчителство и нелоялност
на неговия съдружник. Майка му Гина Василева Караиванова-Кунчева е преселник заедно със семейството си от
Сопот. Баща ѝ – Васил, е бил златар.
Васил Левски първоначално учи една година в килийното училище, а после
във взаимното училище в Карлово
От 1852 г. е послушник при вуйчо си – архимандрит Василий, таксидиот
на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. През 1852 – 1854 живее в
местния метох и обикаля с вуйчо си за събиране на таксите, учи църковно пеене
при Райно Попович и богослужение, пее в местния църковен хор. Изкарва едногодишен курс за подготовка на
свещеници в Пловдивското класно епархийско училище
През
лятото на 1858 г. се завръща в Карлово заедно с вуйчо си, който му поставя
условие да се покалугери, за да бъде изпратен в Русия да се учи. На 7 декември 1858 г. приема монашество и е
ръкоположен с името Игнатий в Сопотския манастир. Служи в църквата и при вуйчо
си до края на 1861, когато взема решение да се посвети на революционната борба.
Революционна
дейност на Васил Левски
На 3 март 1862 г. вечерта напуска Карлово с коня на вуйчо си и
отпътува за Пловдив, за да се сдобие с тескере. През София и Ниш се отправя към
Белград, където се установява и се включва в Първата българска легия на Георги
Раковски. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция
Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турския гарнизон в
Белград получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по
време на военни упражнения в Сърбия). Изпитва силно влияние от Георги Раковски
и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на
въстание. Легията е разтурена.
В края на 1862 заминава за Влашко, където пребивава в столицата
Букурещ до 1863г. През пролетта на 1863 се завръща в България и се установява
като певец в църквата в Карлово.
На 19 април 1864 г., навръх Великден, в присъствието на приятелите си
хаджи Георги Попристов и Христо Пулев, сам отрязва дългите си монашески коси.
От този момент е мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.
От април 1864 до 1866 г. е учител. Като учител развива революционна
пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.
За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на
народа за участие в освободителното дело в писмо до Панайот Хитов загатва за
своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо
в полза на отечеството. В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и
убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни
сили.
Гибелта на четата на Хаджи
Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка
е необходимо условие за победата на българската революция. До декември 1868 г.
живее в Букурещ. Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев и
техният съвместен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.
През 1868 Левски създава Вътрешна революционна организация, която
просъществува до 1872 г. – ВРО. Основна
нейна структурна единица е частният революционен комитет. Първият е основан в
Плевен с препоръките и помощта на Данаил Попов. Следва изграждането на частни
революционни комитети в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив,
Сопот, Чирпан и др. Втората обиколка го убеждава, че въстанието не може да бъде
вдигнато толкова скоро, както мисли няколко месеца преди това. Съзира
необходимостта от по-голяма подготовка на народа, осъществявана от революционни
комитети, свързани организационно помежду си.
През 1873 година Левски е заловен край Къкринското ханче, Ловеч, и
отведен в София, където издават бързо смъртната му присъда.
Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е последната присъда – под
№15, издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан
Абдул Азис на 21 януари 1873 г. Процесът завършва като комисията иззема
функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.
На 6/18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.
Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София,
близо до мястото, където е издигнат негов паметник.
В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на
София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва:
„Каквото съм правил, в полза народу е …“
Къде е гробът на В. Левски?
Според професор
Николай Овчаров гробът на Левски е в църквата Света Петка Стара, която е под
Софийската митрополия. Той добавя, че гробът няма как да е в подлеза на ЦУМ при
св. Петка Самарджийска, както твърди
Ботевия четник Илия Джагаров. На cмъpтния cи одъp Илия споделя, че именно
там е заpовено тялото на Дякона.
,,Изpовиx тpyпа
на Левски заедно с Христо Хамбарков. Беше заровен на плитко. Мястото на гроба е
църква ,,Св. Петка““, това са последните думи на Ботевия четник.
Други източници
твърдят, че гробът е под паркомясто в столицата в центъра на София.
Защо се е самоубила майката на Левски?
На малцина е
известно, че поради глад, студ и лишения, майката на Левски се самоубива, гласи
една от версиите за смъртта й. Това става на 27. 01. 1878 г. пет години след
обесването на сина ѝ. Този срамен, тъжен и грозен факт, не е официално признат и по него ожесточено
се спори. Гина Кунчева се хвърля в почти замръзналия кладенец на съседна на
къщата си в Карлово улица.
Изготвили по материали от интернет: Калина 5 а клас, Диляна и Елена-Серафима от 5 б клас